Реч на Арнолд Шварценегер.

Аз съм тук, за да говоря за успеха. Първото правило на успеха е да имате визия за бъдещето. Ако нямате визия за бъдещето и нямате цел която да следвате. Винаги ще се лутате наоколо и никога няма да стигнете никъде. Може да имате най-добрият кораб, но ако капитанът няма крайна цел, корабът просто ще се носи по течението и няма да пристигне никъде или ще пристигне на погрешното място. Аз извадих голям късмет че се натъкнах на моята визия. Както вероятно знаете, аз съм роден през 1947г. в Австрия, след края на втората световна воина. Аз не харесвах Австрия , и не можех да дочакам да се махна от там като порасна. Просто не можех да си се представя като фермер или работник в някоя фабрика или нещо подобно, въпреки че родителите ми искаха да остана там и да водя нормален живот. Баща ми искаше да стана полицаи като него. Майка ми искаше да се оженя за момиче на име Хеиди и да имаме няколко деца и да бягаме наоколо като семейство Вон Трап от „Звука на музиката“. Но това беше тяхната визия за мен, а моята беше напълно различна. Аз имах чувството че съм бил роден за нещо специално, за нещо уникално, за нещо голямо. Само да знаете колко добро беше усещането, че знаех на къде отивам. Представете си, повечето хора не занаят на къде отиват. Но когато имаш цел, когато имаш визия за бъдещето всичко става толкова лесно. В Америка, сега има проучване и 74% от хората мразят работата си, нещата в Европа не са много по различни. Повечето хора не харесват това което правят. Защото, те не го правят защото са имали такава цел. Те просто са се носили по течението, и са се обърнали и е имало отворена позиция и те просто са започнали да работят, защото трябва да имаш работа. Но тогава работата се превръща в неприятна задача и не е забавна. Само една четвърт от хората по света работят нещо което им доставя удоволствие и това не е за вярване. За това аз винаги съм вярвал че съм бил благословен, за това че съм знаел какво е трябвало да направя. Като студента по медицина които учи неуморно защото иска да е доктор, той знае на къде отива. Така и аз знаех къде отивах и когато хората ме питаха, в дните на „Pumping iron”, защо тренирам толкова здраво по 5-6 часа на ден и винаги съм усмихнат а другите са постоянно с толкова сурови погледи. Аз винаги им отговарях, че това е защото аз имам цел. При всяка тренировка пред мен стоеше титлата „Мистър Олимпия“. Всяко едно повторение което правих приближаваше тази титла. Всеки сет който правих, всяка тежест която вдигах беше просто крачка към превръщането на тази цел в реалност. Поради тази причина не можех да дочакам да направя още едно клякане, още едно повторение на лежанката или още една сесия от 2000 коремни. Нямах търпение за следващите упражнения, за следващия час с позиране, за следващото нещо което ще ми помогне да стана шампион. На 20 годишна възраст отидох до Лондон и спечелих „Мистър Юнивърс“ като най-младият носител на титлата, и това беше защото имах определена цел. Така че нека ви кажа нещо, ако си представите вашата цел и я преследвате, тогава ще изпитвате удоволствие от това което правите. Трябва да запомните, каквото и да правите в живота винаги имайте цел. И това е първото правило: Винаги имайте визия за бъдещето. Второто правило е : Никога не слушайте негативните хора. За всичко което съм постигнал в живота си, хората постоянно са ми казвали че е невъзможно, че не може да се направи и не. Така че когато някои ми е казвал „това не може да се направи“ аз чувах „това може да се направи“, когато ми казваха не, аз чувах да. Аз твърдо вярвам в това което Нелсън Мандела е казал : „Всичко е невъзможно, докато някои не го направи“ . Аз щях да бъда този който ще го направи, казвах си „ Ще го направя и ще им покажа. Може никои да не го е правил до сега но аз ще го направя“. Дори и никои да не го беше правил до сега, аз нямах проблем с това. Но аз щях да го направя! Без да слушам негативните хора. Третото нещо за което искам да говоря е: Скъсайте си задника от работа. Няма хапче което да ви помогне, няма магическа формула, няма заобиколен път трябва да работите и работите и работите. И направо ме побърква когато някои каже че няма време да ходи на фитнес за по 40 минути на ден, или дори да извършва някаква дейност за 40 минути до час за да се подобри, без значение дали е физическо или умствено подобряване. Представете си че четете по час на ден за историята ни, представете си колко бихте научили за 365 часа, през една година. Ако искате да развиете бизнеса си представете си колко може да напреднете с знанията от тези 365 часа. Но някои хора просто казват, ама ние нямаме време. В деня има 24 часа, ако спим 6 това ни остава 18 часа. И някои хора тук си клатят главата и казват аз спя по 7 часа или по 8 часа, и на тях ще им кажа, просто спете по бързо. И така с 18 часов ден обикновеният човек работи по 8-9 часа, и ако пътуваш по час на ден или по 2 часа пак ви остават 6 до 7 часа. Какво толкова правим помотаем се малко, поговорим си малко, и вижте колко много време остава ако го структурираме правилно. Нека ви кажа нещо, когато пристигнах в Америка бях в колеж, тренирах по 5 часа на ден и останалото време работих като строител. Защото в онези дни нямаше пари в бодибилдинга, и аз нямах пари за хранителни добавки и подобни, и затова трябваше да работя. Аз работих , ходех в колежа, тренирах и вечер ходих на уроци по актьорско майсторство от 8 до 12 през нощта 4 пъти в седмицата. Правейки всичко това нямаше и една пропиляна минута. Сприятелих се с Мохамед Али през 70-те. И Мохамед Али се скъсваше от работа. И помня, че веднъж докато правеше коремни преси дойде един спортен журналист и го попита по колко коремни прави, и Али му отговори че не започва да брои докато не усети болката. Така че няма как да се заобиколи усърдната работа, без значение кой си. Аз вярвам в това което Тед Търнър казва „ работи здраво и рекламирай“. Схващате ли, ставате рано, скъсвате се от работа, и после казвате на света и показвате какво сте свършили. Аз мразя план Б. Защото имаме толкова много хора които се съмняват в нас, и са негативно настроени. Това не е проблем защото както казах по рано, когато ни кажат „Не“ ние чуваме „Да“, и можем да ги игнорираме. Но като започнеш да се съмняваш в себе си, това е много опасно. И тогава си казваш, ако плана ми не успее имам план Б. Но това значи, че сега трябва да мислиш и за план Б, но всяка мисъл която отделиш за него, ти я отнемаш от мислите и енергията за план А. Много е важно да разберете че ние функционираме по добре, без мрежа за безопасност. План Б става тази мрежа, и тогава става, ако се проваля просто ще падна в мрежата ще стана и ще отида да правя нещо друго. Но това не е добре защото хората се представят по добре, в спорта и всичко друго ако нямат план Б. Главната причина за план Б е ,че хората ги е страх от провала, и всеки си вика ами ако се проваля и нямам нищо друго. Нека ви кажа нещо, не трябва да ви е страх от провала. Провалянето не е лошо нещо, трябва да се проваляте за да може да се качвате по стълбичката. Няма човек които да не се е провалял. Проблем е вече, ако се провалиш и останеш долу, които остане долу е губещия, а победителите ще се провалят и изправят, провалят и изправят, провалят и изправят. Винаги се изправяйте защото това е да си победител. Всеки е губил, всички сме се срещали с загубата. Но това е нещо нормално, за това не трябва да се притесняваме от губенето. Когато ни е страх да не загубим, замръзваме и се схващаме. Но за да се представяш добре, било в спортове или умствено или в работата ви трябва да сте отпуснати. За това преодолейте страха от провала. Едно от моите 6 правила за успех е, можеш да се почувстваш като пълноценен човек, само когато се замислиш как можеш да помогнеш на своите приятели, и хора около теб. Всеки има различна мотивация за това. За мен, аз дойдох като имигрант в Америка, и си помислих че това е най-щедрата страна на света. Всички ме приеха с отворени ръце, помагаха ми, каниха ме на вечери за деня на благотворителността. Дори бодибилдърите ми носеха чинии за моят апартамент, защото нямах нищо. Нямах чинии, нямах прибори, нямах одеяло нямах телевизор нямах нищо. Те ми носеха неща в апартамента, изпитах от първа ръка американската щедрост. И понеже бях приет с отворени ръце, имам чувството че трябваше да направя нещо за да се отплатя.