Карл Юнг и духовния проблем на модерният индивид

Като практикуващ психолог и наблюдател на западния свят, Карл Юнг забелязва че много хора в неговите дни са страдали от изтощителни чувства на незначителност, неадекватност и безнадеждност. При разглеждане на проблема, Юнг заключава че такива проблеми произлизат от това което той нарича духовен проблем. В модерният свят този духовен проблем е широко разпространен. Това представлява голяма заплаха за нашето общество, защото не страдат само хората засегнати от проблема, но с масовото му разпространение се повишава и потенциалът за политическо и социално неспокойство. Юнг лично изпитва последствията от тези социални проблеми под формата на две световни войни, и издигането на многобройни тоталитарни страни. Той е бил толкова ужасен от тези събития че се е опитал да предаде своите прозрения на другите хора за да се избегнат подобни събития в  бъдещето. Юнг е вярвал че този духовен проблем е бил породен от намалялото влияние на традиционните религии, най вече ефекта които християнството е имало последните векове. Отказването от тези религии имало много ефекти но най належащият е бил факта че това принудило много от хората да се изправят лице в лице с екзистенциалните дилеми на човешкият живот без патериците на религиозната догма. Колко ли различен е изглеждал светът на средновековните хора, за тях земята е била фиксирана в центъра на вселената и всички хора са били деца на господ, закриляни и обичани от най-висшето. Те били подготвяни за вечна благословия и всеки е знаел какво да прави и как да се държи, за да се издигне от корумпираният свят в радостно съществуване, но този начин на живот вече е невъзможен. Този проблем се забелязва в сформирането на модерното общество и най-вече през индустриалната революция, в която голяма част от населението се изнесла от малките села и градчета в по големите градове, в търсене на повече възможности и работа. Това довело до раждането и развитието на масовите общества. Тази нова форма на съществуване довела до индивиди които са били несигурни нестабилни и податливи на предложения. Вина за това имало и огромният брои хора които за обграждали индивидът и са премахвали чувството за индивидуалност. С нарастването на рационалният и научен начин на мислене който достигнал до всички краища на обществото през 20 век. Политици, лидери в различните индустрии и социални архитекти започват да измислят начини по които да използват научния напредък за премоделиране на обществото. Това довело до опити за масово уеднаквяване на обществото. Уникалността на индивидът е трябвало да се заличи, за сметка на статистическите средни. Юнг предлага че това влияние на науката не е само върху психиката, но и отделният човек, като всички индивидуални събития се изравняват. Процес който замъглява и пречупва нашата представа за реалност превръщайки я в една осреднена концептуалност. Не бива да подценяваме психологичният ефект на статистическият свят. Той заменя човека с анонимни единици които се струпват на групи. Като такава единица, човекът губи своята индивидуалност и става просто абстрактен номер в статистиките, който може да бъде лесно заменен. Намалената важност на индивидуализмът в обществото е довела до ситуация в която, хората се чувстват като незначителни и безсилни същества, този вид мислене може да бъде много разрушителен. Юнг открива че когато съзнателното отношение на човека е намалено по начин който разрушава психологическото здраве, тогава саморегулиращият се механизъм на психиката ще създаде подсъзнателни компенсации за да боде поправено грешното отношение и да се възстанови балансът на психиката. Тези страдащи от духовен проблем и с усещане на не значимост, нямат нужната само ефективност нужна за психологическо здраве. Юнг предлага, че за да преодолее за тази липса подсъзнанието компенсира под формата на нужда за власт за незначителните или нужда за богатство за нямащите. Тези компенсации могат да бъдат полезни ако хората успеят да интегрират тяхното съдържание в съзнанието, довеждайки до по-балансирана психика и по-добро психологическо здраве. Провалянето на интеграцията на тези компенсации може да доведе до ненаситна нужда за власт или богатство, и задоволяването на тази нужда на всяка цена. При тези хора има голяма вероятност те да се присъединят към социални движения или институции, които имат властта и богатството което те като индивиди нямат. Когато човек се чувства като, че ли неговата светлина е изгубила своето значение той вече е поел по пътя на поробването, и без да осъзнава е станал негов популяризатор. Когато този психологически процес започне масово да се появява, тогава нашето общество става много  податливо на тиранията. Вместо конкретните индивиди, ние виждаме само имена на организации и институции. Главна абстрактна роля заема правителството, като директор на политическата реалност. Моралната и умствена отговорност вече не принадлежи на отделният индивид, тя е заменена с правилата на правителството. Индивидът е освободен от своята морална отговорност и от решенията за това как би искал да живее своят живот. Вместо това му се налагат правила и бива облечен и възпитан като социална единица и използван спрямо масовият стандарт, който би трябвало да задоволи всички. Много хора разбират опасностите от централизирано правителство но повечето реагират на него с чувство на безнадеждност, вярвайки че те като индивиди не могат да направят нищо. Юнг предлага че издигането на тиранични правителства е продукт на разпространението на духовният проблем в модерния свят и могат да бъдат премахнати ако повече хора започнат да работят върху техният духовен проблем. Юнг се надявал че много хора от запада могат да постигнат това, доказателство за това той видял в растежа на интереса към психологията през 20 век, и в стремежа на хората да изучават дълбините на тяхната психика в търсене на себепознание. За мен решението на духовния проблем се намира в интереса който съществува към психиката, в модерния човек. Духовната промяна е важна за човечеството защото тя се докосва до тази нерационална и невъзможна за калкулация психическа сила, която трансформира живота на хората и цивилизациите по начини който са непредвидими. Във времена на отчаяние древните хора са се обръщали към боговете които живели в океаните и небесата. От гледна точка на Юнг, модерния човек, за който всички богове са мъртви, трябва да се обърне към вътрешните си сили. Това не само ще му помогне с духовната болест но ще допринесе за възобновяването на свят който е изгубил своята светлина под управлението на правителството. Малка и скрита е вратата която води навътре, входът е покрит с предразсъдъци, погрешни представи и страх. Всеки иска да чуе големите политически и икономически схеми които са помогнали на всяка нация, следователно звучи глупаво когато се говори за малки вратички, сънища и вътрешен свят. Какво общо има този изпаряващ се идеализъм със гигантските икономически проблеми. Но аз не говоря на целите нации а просто на отделните няколко индивида за които е ясно че културните ценности не падат от небето, а са създадени от индивиди. Ако нещо не е добре със света то е защото нещо не е добре със индивида. Ако нещо не е добре със мен, аз трябва първо да оправя себе си. Тогава външната власт няма да има влияние върху мен, защото аз познавам най-дълбоките основи на моето съществуване и мога да разчитам на вечните факти на човешката психика.