В нашия бързо развиващ се модерен свят, по-голямата част от нас не бихме мислили за ограниченията, като нещо на което да се радваме. Нещата в миналото от друга страна са били много по-конкретни и ограничени. Знаехте това, което трябваше да направите. Можехте да видите вашият труд. Кравите се нуждаеха от издояване, обувките от поправка, полетата от оран. Беше ясно кога сте завършили работата си, и нямаше много различни начини. В днешно време работата ни е замъглена и няма ясни граници. Когато имаш за цел 80% повече продажби, дали е нужно да наемете повече продавачи или подобряване на маркетинговата стратегия. С коя част от стратегията, да работите първо, имате ли най-добрия дизайнер и стратегия за тестване на вашия уебсайт. С експлозия на нещата, които биха могли бъдат, и трябва да се направят. Идва усещане за непълнота, рядко хората завършат деня и си мислят че всичко е изпълнено. Тук ще разгледаме последствията от това и трите концепции, които помагат за създаване на решение. Със сигурност не съм единственият, който има това чувство на несигурност за моите действия. Според моята пощенска кутия имам 253 неща, за които да се погрижа. Тази книга, която чета в момента наистина ли си струва времето, или тази на рафта е по-добра. Да се подготвя за срещата в 15:00. с този нов клиент или да отговоря на този имейл или просто да отида на обедна почивка. Каква е тази несигурност за нашите действията, според Джордан Питърсън ,Джейкъб Хирш и Реймънд Марр, това са чувства като на тревожност, така че вниманието например се медиира от подсъзнателни сили. Започвайки да учим, отлично знаем че всякакви фантазии ще влязат в театъра на въображението ни. Ще седите там и ще четете и вниманието ви ще започне да прескача. Ще си мислите, не знам може би искам да гледам филм на Netflix, или може би е време да хапна нещо или може би за чаша кафе. Все едно всички тези подсистеми във вас, изкачат и искат различни неща , и се опитват да поемат контрола над вашия възприятия и вашите действия. Ние също се разсейваме от продуктивни задачи. Готов съм да прочета това изследване, но може би трябва да почистя стаята си вместо това или да изпратя тази фактура. С увеличаване на нещата за вършене се увеличава и несигурността което ви прави и по-разтревожени. Тук ще разгледаме тревожността не като паника, а по-скоро като везна с тежести, като малко притеснение че може да избереш по лошото нещо. Бари Шварц публикува книга, озаглавена парадокса на избор. В нея той говори за това как правото на избор ни радва, но наличието на прекалено много различни избори ни кара да се чувстваме несигурни. Вече имаме технологията, която ни разрешава да работим по-всяко време и от всяко място на планетата. Това значи че ние трябва да взимаме решения отново и отново и отново дали да работим или не. Може да гледате представлението на вашето дете но телефонът ви е винаги с вас, и дори и да е изключен ние се чудим дали да направим това бизнес обаждане или да отговорим на някои имейл. Накъдето и да погледнеш трябва да се правят решения големи или малки материални и за начина ни на живот. През 2000г. психолозите Шийна Айенгар и Марк Лепер публикуват проучване с конфитюри. Те разположили 24 бурканчета на една маса, на следващия ден сложили само 6. При по малък избор над 30% от хората са закупили конфитюр за деня. Докато при 24те едва 3% процента са си купили. Масата с по-голям избор довела до 10% по малко продажби. Според Бари Шварц, предоставени с голям избор хората често пъти се страхуват, да не съжаляват за техния избор. За да избегнат това чувство, хората изобщо не правят избор. Не знам за вас, но аз понякога се стресирам кой филм да гледам в Нетфликс. Да не говорим за всички не уточнени неща които витаят в главите ни. Всички тези не уточнени задължения, всички лични и професионални цели които преследваме. Няма да е грешка ако предположим че всички тези решения които правим генерират някакво притеснение и като цяло някакъв дискомфорт. Множество проучвания са открили че правенето на няколко трудни избора ви натоварва умствено и физически. Това значи че колкото повече решения взимате толкова по лоши и импулсни ще стават. Няма да имате останала воля да издържите на изкушенията. Да кажем например, че сте фокусирани върху дадена цел, като писане на скрипт. Задачата се оказва по трудна и отнема повече време от очакваното. Вашият мозък ви кара да се чувствате че усилието което полагате не си заслужава възнаграждението. Следователно започвате да мислите за друго нещо което може да направите, което има по голямо възнаграждение за по малко усилия. Благодарение на тези малки сигнали за съмнение, които нямат нищо общо с вашите цели вие започвате да се разсейвате защото другите неща ви изглеждат по интересни. Нека да погледнем първата част на решението. Питърсън и колеги обясняват тяхното изследване. Как религиозните хора изпитват по малко тревожност в техните животи. Това се дължи на ограниченията който поставят в интерпретацията на светът около тях. Ако имаш за ценности добродетелност и вяра не се чудиш дали да излезеш да се напиеш. Ако се захванеш сериозно с решението си да живееш от работата си като графичен дизайнер до 2 години. Това е сериозно ограничаване във вашия живот, няма да сте свободни да отидете на околосветско пътуване за година, по ще си струва да четете книги и да гледате курсове. Според Шварц един от най добрите показатели за щастието са добри връзки с нашето семейство и приятели въпреки, че те по-скоро ви ограничават. Например ако имате добри взаимоотношения с вашето семейство бихте пропуснали на обява за работа ако е прекалено далеко, колкото и добра да е тя. Втората идея за решението е задоволяването. Последният път говорихме каква е целта от доволното чувство което имаме като уцелим целта с стреличка или когато завършим някаква работа много добре, въпреки това да не е нужно за нашето оцеляване. То най-вероятно е биологичен сигнал който ни казва кога сме извършили дадена задача правилно. Това е проблем който имат хората с ОСД. Например когато си измият ръцете те ще повторят действието отново и отново докато не получат това чувство на удовлетвореност, въпреки че знаят че действията им не са рационални. Това е като сърбеж дори да знаеш че няма нужда да се почешеш това не спира сърбенето. Когато имаме това чувство на притесненост, то най-често е породено от всички незавършени цели и задължения които имаме. За да намалим притеснението трябва физически да изпълним някои от плановете. Както при ОСД хората не могат да се успокоят просто с логическо или рационално мислене, те трябва да повтарят нещо докато не получат това удовлетворение, че е било извършено правилно. Например като си кажеш ще изгледам само един епизод, през цялото време ти е некомфортно и мислиш за нещото което е трябвало да свършиш и то не се маха докато не предприемеш някакви действия. Това звучи доста очевидно, всички бихме били доволни ако плановете ни са изпълнени. Тук идва третата идея за решението. Всъщност какво за мозъка е достатъчно свършена работа. Рой Баумайстер публикувал изследване за умствените затруднения причинени от недовършени планове, те довеждат до натрапчиви мисли. Недовършените неща ни разсейват докато се фокусираме върху други проблеми. Добрите новини са че ако се направят специфични планове за завършване на задачите, дори и нещо просто като написване на, кога и как ще завършите вашите проекти. Дори да напишете само следващата стъпка в процеса е достатъчно за премахване на това неприятно усещане. Представянето на правилните ограничения във нашият живот може да ни направи по спокойни и удовлетворени. Фокусирайте се върху действия които поне не пречат на вашите цели. Може да е сутрешна рутина, за да не мислите какво бихте правили всяка сутрин или създайте начин на живот, който ограничава покупките на ненужни за вас неща. Добра идея е да си направите план който ограничава дейностите които може да извършите за един ден.
KriskoInterests
stuff I like