Алън Уотс – Защо не трябва да насилвате нещата

Има принцип наречен лулуей, и това значи. Лу значи: не, без, никак. А Луей може да се преведе като действие, правене но най-добрият превод който съм срещал до сега е насилване. И така лулуей е принципът на това, да не насилваме нещата които правим. Нали знаете когато гледате представлението на някои артист било то танцьор или актьор, и веднага забелязваме, че всичко се случва насила и казваме че не изглежда естествено. Много хора които учат даоистка доктрина мислят че лулуей означава да не правят нищо, да бъдат пасивни към всичко и да не предприемат никакви действия. В практикуването на джудо използваш мускулите си само в правилният момент, когато опонента ти е изгубил своят баланс и с малко сила го хвърляте през стаята, но само тогава и никога не използвате мускулите си в погрешния момент. Шекспир е знаел перфектно, че има приливи и отливи в човешките афери, и когато се носиш по течението, то води до щастие. И така  лулуей е знание за течението, за потока и това което той носи с себе си. Лулуей е изкуството на плаването а не на гребането. Едно от най-известните изказвания на Лао в книгата му е: Висшата добродетелност няма за цел да бъде добродетел но това я прави такава. По-низшата добродетелност не може да се освободи от своята добродетелност и следователно не е никаква добродетел. Така, може да кажем ,че истинският лулуей е този който ние не се опитваме да правим, и това го прави лулуей. Но по низшият лулуей толкова се опитва да бъде, че престава да бъде. С други думи лулуей не е въпрос на култивирана пасивност или на култивирана спонтанност защото има хора които си мислят, че са се освободили, че са осъзнали, че те са Дао, както и всички ние сме. Да го кажем чрез термина на Веданта, всички ние сме Брахма, всички сме вечното АЗ на вселената, отвъд всякакво описание или класификация. И аз си казвам „ок, бейби аз съм това и сега ще си правя кефа“. Но какво толкова правят, гледат какви правила са създадени в обществото и се опитват да правят обратното. Обаче тогава пак следват правила, те са просто огледален образ, пак са тези на обществото но просто са обърнати, това не е спонтанност. Трябва да осъзнаете, че всъщност не знаете какво искате да правите, докато не запазите пълна тишина, и тогава ти казва. И така да цитирам Исус, „Освен ако не станеш отново дете, не можеш да влезеш в царството на рая. И ако прочетеш библията случайно, която между другото е много опасна книга, както ще демонстрирам в плейбои този декември. Но разберете, че раят в буквален смисъл е космоса. Можем да кажем, че сме в рая и сега защото земята е като космически кораб и раят е космоса, или както се нарича на китайски „кунг“ или японски „ку“, празното пространство във вселената. Това е, което е важно, че ние… Повечето от нас не знаят това, дори и Шекспир е написал един от героите си да казва „Оо кога тази твърда плът ще се стопи“. Но знаете ли че вие сте, повече празно пространство, от колкото сте нещо друго. Ако всичко, което може да се претегли, във вашето тяло бъде плътно събрано заедно, то би било колкото върха на игла. Веднъж някои каза дори и владиката е 80% вода, ние сме просто надути нищота. Така че това пространство по някакъв си начин е много основно, и ние трябва да разберем че раят е пространството. Това пространство което никои не може да си представи и никои не може да изрази, и изглежда все едно е нищо, то е основата на вселената. Но трябва да се превърнете в дете за да видите това, върнете се в детството си, кои са били нещата които са ви очаровали най-много. Какво е там, отвъд звездите, колко ли продължава и мама винаги казваше „ то продължава и продължава и продължава“. В библията се казва че бог е създал раят и земята. Но какво е правил преди това? Някои хора казват че е измислял наказания в ада за хора които питат глупави въпроси. Но все пак това е само шега, и си мислим какво ли е ставало назад и назад и назад и никога няма начало. Така и със смъртта заспиваме и никога не се събуждаме, никога. И става, все едно никога не си съществувал, не само ти но и всичко друго. Както са били нещата преди теб, както просто си се събудил без никога да заспиваш. Има нещо странно във всичко това. За това получаваме странно чувство когато започнем да премисляме тези въпроси по внимателно. Децата особено обичат това чувство, за това правят страни неща и се въртят докато не паднат и тестват телата си по странни начини, защото те знаят, още от началото че светът е странен. И всички знаят какво става, но никои не си признава. Всички ни възпитават да не си признаваме, но знаем много добре. Но за да се досетиш отново като възрастен, трябва да си припомниш какво е да си дете. Какво значи това. Дами и господа моля да оставите вашите мнения до вратата, всички ваши религиозни и философски виждания, всичката логика която сте научили. Казвам оставете ги до врата защото винаги може да си ги вземете на излизане, ако решите. Аз не се опитвам да оспорвам вашите мнения и възгледи, просто предлагам, за успеха на експеримента временно да ги изключите, и да виждате нещата както са, все едно не знаете как да говорите. Червеното не е червено, синьо не е синьо, твърдо не е твърдо, меко не е меко, мъжа не е мъж, жената не е жена всичко е просто… някакъв джаз. И няма да можете да мислите по този начин, защото съществува нещо, което будистите наричат енергия на навика. Докато ви говоря вие ще започнете да мислите по стария и познат начин, това е зелено, това е червено, това е нещо, това е нищо, това е пълно, това е празно. Третирайте тези мисли все едно са някакви неразбираеми звуци. Всичко е като, образите в пяната, когато морето се разбива в камъните. Моля не се ядосвайте, че това не е интелектуална гледна точка, и не се съобразява с логика и какво ли не, ще върнем всичко това обратно. Но само за сега, да опростим, да си затворим очите и да слушаме. Слушайте това което наистина честно чувате, не го наименувайте, просто го слушайте, като музика.