Функцията на Дзен учителя, е да постави свойте ученици във всякакви ситуации, където в нормалния ход на социалното отношение те биха заседнали. Като ги пита безсмислени въпроси, като прави абсурдни забележки и най-вече да ги раздвижва с невъзможни искания. Да чуят звук от едната ръка, без да се движат да спрат кораб плаващ по вода, да спрат звука на свирка на влак, да докоснат тавана без да стават от стола, Да извадят планината Фуджи от кутийка за хапчета. Всички тези невъзможни въпроси са попитани. И по обичайния начин на интерпретиране на тези въпроси, ние мислим, ами сега как бихме могли да направим това. Това е много труден въпрос, който беше попитан и трябва да мислите какво бих направил, защото сме нагодени по определен начин на мислене, при който езиковата игра, социалните игри, производствените игри и игрите за оцеляване, които играем, са добри игри. Но ние ги приемаме толкова сериозно. Смятаме, че това е единственото важно нещо . И това е да ни попречи да осъзнаем, че ще бъде също толкова добра игра, ако паднем мъртъви вместо да продължим да живеем. Лоша ли е светкавица защото живее за секунда в сравнение със Слънцето, което продължава милиарди години. Не можем да правим такова сравнение защото светът на светкавиците съществува заедно със светът на Слънцето и обратно. Толкова дълголетни същества и краткотрайни същества вървят заедно, това е значението на поговорката цъфтящите клони растат естествено някои къси някои дълги. Има сцена в дзен общността, където спонтанното поведение се насърчава в определени граници. Тъй като студентът свиква все повече и повече, тези граници се разширяват докато в крайна сметка може да му се вярва да отиде на улицата и да се държи като истински Дзен характер и се справя напълно добре. Знаете какво понякога се случва на улицата, когато двама души се разхождат по тротоара и застанат един срещу друг и двамата решават да се преместят надясно и след това вляво заедно и някак си се забиват и не могат да се разминат един друг. Дзен учителите ще направят точно такъв номер на някои от техните студенти, за да видят дали могат да го предизвикат и може ли тои да избяга. Ще намерите в ежедневието че има много ясно разграничение между хора, които винаги изглеждат вглъбени в себе си и хора, които са нервни и не знаят как да реагират във дадена ситуация и все се смущават. Защото техният живот е силно програмиран. Често срещан спор в брака е: каза че ще направиш такова и такова нещо при такова и такова време и сега си променил плановете си. Не че промяната на плановете наистина е причинила някакво неудобство, но просто усещането, че когато кажеш, че ще направиш нещо в определено време, би трябвало да го направиш по това време независимо дали идва ад или вода но това е много неадаптивно. Ако в крайна сметка няма значение кога го правим и някой е обиден, защото времето е променено. Това е просто защото са привързани към точността като фетиш. И това е един от големите проблеми, това е причина за много автомобилни аварии. Мъжете се втурват към вкъщи, за да бъдат навреме за вечеря, когато са работели до късно или са спрели за питие в някой бар. Или когато момичето има суетлив съпруг и тя мисли че вечерята трябва да е готова в точно определен момент, тя съсипва готвенето. Виждате че изразходваме страшно много енергия, опитвайки се да направим живота си подходящ образ на това което животът е или трябва да бъде . Но каквото и да правиш никога не можеш да го напаснеш. Така че практикуването на Дзен е за да се отървете от тези образи. Но това е толкова социално експлозивно. Че да направиш това е толкова притеснително и получаваш световъртеж, ти се замайваш и не знаеш кой край е горе и кой долу. Случайно някога да сте били в една от онези сесии, където ги наричат чаени групи или нещо такова, където хората се събират без никаква ясна идея за причината за това събиране, но знаят че това е някакво самоопознаване. Но само при започването, някой започва да налага идеята си. И тогава някой друг казва ,добре защо вие се опитвате да наложите идеята си върху нас и след това всички влизат в спор, за спора, и се получават най-невероятните обърквания. Но понякога всички виждат какви идиоти са , и се научават да живеят заедно в един наистина отворен и спонтанен начин. Имаше много интересена вечеря веднъж, където Дзен майсторът присъстваше и имаше гейша, която обслужваше толкова красиво и имаше такъв стил, че той подозираше, че тя трябва да има някаква Дзен тренировка и след известно време тя спря, за да напълни неговата чаша. Той се поклони и каза, че би искал да и даде подарък, и тя каза че ще бъде много полъскана. Той взе железните клечки, които се използват за местене на дървените въглени, взе парче червено горещ въглен и и го подаде. Добре че тя имаше много дълги ръкави на кимоното и веднага ги зави около ръцете си и пое горещия въглен. Отиде до кухнята, остави го и смени кимоното си, защото беше изгоряло. Когато тя се върна в стаята и след известен време тя спря при Дзен маисторът поклони се пред него и каза, че би искала да му даде подарък, и така тя взе парче въглен и му го предложи, той веднага извади цигара и каза благодаря, точно това ми е нужно. Сега, по същия начин, по който имаме в нашата култура определени хора, които са комици които знаят как да правят шеги и гафове в напълно неподготвена ситуация. Изправи ги пред каквото и да било и те някак си се справят. Това е абсолютно същото нещо както Дзен. Само Дзен майсторът прави това във всяка житейска ситуация. Но важното е да можеш да го правиш, това е тайната. Не трябва да забравяте, че не можете да грешите. Сега това е много трудно нещо. Защото от детството нагоре трябва да се съобразяваме с определени социални правила, и ако ние се съобразяваме с тези правила, ние може да правим грешки или да не правим грешки. Така това нещо навлиза във всички нас с времето. Трябва да спазвате определеното поведение тук, подходящо поведение там. Това се забива в нас и ни създава двойник за цял живот, и никога не израстваш. Осъзнавате ли, че целият живот е игра, която е детска игра , и има три вида хора. Хора отгоре, средни хора и хора отдолу ,и не може да има средни хора освен ако няма хора отдолу и хора отгоре, и не може да има топ хора ако няма средна и долна част от хора и така всички опитваме се да сме в топ комплекта. Добре, но ако ще бъдем там, трябва някой да бъде на дъното хората които постъпват правилно и хората които постъпват погрешно. Тук, в Саусалито имаме ясен израз, хубавите хора живеят на хълма, а гадните хора, живеят долу на крайбрежието и те имат бради и носят сини дънки и пушат марихуана. Другите хора са на върха на хълма карат кадилаци и имат добре окосени градини. Сега, хората които живеят на върха на хълмът знаят, че са хубави хора. Но не биха знаели, че са хубави хора, освен ако не са имали някакви гадни хора за сравняване. Вижте, тези неща просто вървят заедно. През цялото време сме в постоянно състояние на конкуренция като че ли, ако не съм по-силен от теб тогава съм по-мъдър от теб, аз съм по-любящ от теб, Аз съм по-толерантен от теб, аз съм по-сложен от теб, няма значение какво е, тази постоянна конкуренция продължава. От тази конкуренция можем разбира се, да се заблодим и да правим грешки. Дзен студентът е човек, който не е участва в играта със статут, това е истинския смисъл на монаха, той не се съревновава с другите и за да бъде майстор той трябва да стигне до момента, в който вече не се опитва да бъдете майстор. Цялата идея че си по-добър от всеки друг просто няма смисъл, защото всички проявяват чудото на Вселената по същия начин, както правят звездите , водата, вятъра, животните и всички са на правилните им места и е невъзможно да правят грешки. Въпреки че те може да си мислят, че правят грешки или не правят грешки, и играят всички тези конкурентни игри. Това е тяхната игра, и ако тази игра започне да ви безпокои то тогава повдигате проблема с излизането от нея, и затова започвате да се интересувате от неща като Дзен. Това е просто симптом на вашето израстване в определена посока и ви е писнало да играете на играта. Тогава от само себе си потегляте в друга посока, сякаш дърво пуска нов клон. И така казвате, ние се интересуваме от по-високи неща, които виждате това все още зависи от класиране между висшестоящия и долния човек, но когато започнете да вижте през това, вече не мислите кой е по-висш от другия.
Не мислите че сме духовни хора, които присъстват към по-висши неща, различаващи се от тези на дебилите, който се интересуват само от бира и телевизия. Но това е просто нашата особена форма на живот, като раците, паяците , врабчетата и т.н. Проблемите с човека са като проблеми с определени животни като динозавъра, който еволюира до точката до която е бил толкова голям, че е трябвало да има два мозъка, високо в главата и по-ниско в гребена. трудността била да се координират двата мозъка. Ние имаме абсолютно същият проблем и страдаме от вид на изнервяне, което идва от това, че също имаме два разума. Не казвам това че това е лошо, това е потенциална стъпка в еволюцията и възможност за растеж, но помнете в процеса на растеж дъбът не е по-добър от Жълъда, защото това което прави е че произвежда жълъди. Както аз понякога обичам да казвам, кокошката е начина по който едно яице става друго, така че дъбът е начина по който един жълъд се превръща в други жълъди. В природата няма нищо превъзходно и нищо не отстъпва, някои от цъфтящите клони са къси а други дълги. Това е смисъла да не приемаш сериозно и да не участваш в социалната игра. Участвайки в играта следователно те е страх от грешки при правенето на нещо в нея. Това, може да се каже е пренасяне в живота на възрастните детсткото кондициониране, където някой постоянно ви контролира и наказва когато играете играта. Затова проповедниците и учителите заемат същото отношение към техните връстници, както родителите вземат към деца и им изясняват какво трябва да правят. И съдиите в съдилищата се чувстват също с право да изнасят лекции на хората, защото казват че престъпните типове не са пораснали, но нито са и съдиите. Нужни са двама за да се направи кавга, за да може човек да започне да мисли по нов начин спрямо другият човек. вместо да се придържаме към конкурентно мислене за добрите и лошите момчета, ченгетата и разбойниците, капиталистите и комунистите, всички тези неща са просто детски разбирания. Казвайки това е все едно да говоря Английски, за да покажа, че Английският език има ограничения, а аз всъщност говоря на език, който изглежда конкурентен, за да покажа, че конкурентът ми има ограничения. Сякаш казвам на всички тук, имам нещо да ви кажа, и ако го схванете ще бъдете в по-добра позиция отколкото преди да бяхте го чули. Но аз не мога да говоря с тази група от общество или на този език или култура, без да се използвам езикът, жестовете и обичаите, и т.н., които имат. Майсторите на Дзен се опитват да заобиколят това, правейки изведнъж неща, които хората просто не разбират. Това следователно е причината поради която Дзен не може да бъде обяснен. Трябва да направите така че да изскочите от играта за оценка на по-добри и по-лоши хора, вътрешни групи и външни групи. Можете да го направите само като видите че всички те са взаимозависими. Ако вземем тази ситуация, ако аз ви кажа вижте имам някакво много специално нещо трябва да чуете, следователно аз съм вътрешната групата и съм учителят а вие сте външната група. Знам много добре, че не мога да бъда учител, освен ако вие не сте тук, така че статута на моето положение е напълно зависима от вас. Това не е нещо, което първо аз имам и вие получавате по-късно, тези неща да възникнат взаимно. Така че ако не дошли, нямаше да говоря и не бих знаел какво да кажа защото съм взаимствал вашия език, това е прозрението, че нещата вървят заедно. Тогава, когато разберете това и не се съревновавате, значи не правите грешка, защото не правите това. Когато за първи път учих пиано учителят до мен имаше молив в ръка и тя удряше пръстите ми всеки път, когато направих грешка, следователно никога не се научих да чета музика, защото твърде дълго се колебаех да изсвиря нотата на време, защото винаги чаках молива да кацне. И това се вгражда във вашата психика и така хората винаги, въпреки че са възрастни и никой не им крещи вече, все още чуват ехото на тази крещяща майка и онази каращ се татко през целия си живот. Така те възприемат същите нагласи към своите собствени деца и фарсът продължава. Не казвам че не трябва да учите вашите деца да играят социална игра, но трябва да предприемете мерки децата ви, да бъдат излекувани от лошите ефекти на образованието по-късно в живота им. Но не можете да го направите, освен ако не пораснем, включвам и себе си.