Алън Уотс – всичко обобщено.

Ти си флюк , ти си отделно събитие. Бягаш от родилното към крематориумът и това е. Сега, защо някой мисли по този начин? Няма причина за това. Защото дори не е доказан от науката, а е само мит и е измислен от хора, които са искали да се почувстват по определен начин, който искат да играят определена игра. Вижте, идеята за Бог като архитект на вселената е добра и те кара да се чувстваш , че животът в крайна сметка е важен. Има някой, който го интересува. Което означава, че има смисъл и вие сте ценни в очите на Отца. Но след известно време става неудобно и осъзнаваш, че всичко, което правиш, е наблюдавано от Бог. Той знае твоите най-дребни съкровени чувства и мисли. И след време си казваш, престани да ме бъзикаш не те искам наоколо, и ставаш атеист, само за да се отървеш от това чувство. И след това се чувстваш ужасно, защото това значи че си премахнал Бог. Това значи че си премахнал и себе си, и не си нищо повече от една машина и идеята че си просто една машина също е машина, и ако си просто едно умно дете ти се самоубиваш. Според Алберт Камю има само един важен философски въпрос и той е дали да се самоубием или не. Аз мисля че има поне четири или пет въпроса. Първият е , кой е започнал всичко това. Вторият е, ще издържим ли на всичко това. Третият е , къде ще го поставим. Четвъртия е, кой ще почиства след това. Петият е, сериозно ли е. И все пак, да се самоубием ли или не. Това е добър въпрос, защо да продължаваме. Обикновено продължаваме да играем само ако играта си заслужава. Сега, вселената съществува от много време така, че за нейното съществуване трябва да има добра теория която си заслужава залога. Защото ако не си заслужава, тогава защо да продължаваме, можем просто да се самоубием. Но ако ще продължиш да играеш, трябва да имаш оптимална теория за това как да играеш. Хората които са измислили теорията за вселената, са искали да играят много смешна игра. Това което искали да кажат било, че всички които още вярвали в религията били стари жени и хора на които им се иска там горе да има някакво си татенце което да им донесе комфорт. Но живота е опасен и труден и само най-твърдоглавите хора успяват. Това било много удобна теория, когато американците и европейците колонизирали остатъка от света. Вижте ме, аз съм голям силен човек и приемам фактите каквито са, и живота е прост парче боклук и аз ще налагам волята си върху него и ще го превърна в това което искам. Този начин на себе ласкаене е бил академично приет и това било начина по който работел светът и никоя друга теория не е уважавана, защото ако си академичен човек значи си интелектуално силен и трябва да си с остър ум. Като цяло има два вида философии, едните са остри а другите меки. Например, острите хора са прецизни, логически, обичат всичко да е разделено и ясно. А меките хора обичат неяснотата. Във физиката острите хора вярват че всичко е съставено от определени частици, а меките хора вярват че всичко е вълни. В философията острите са логически и позитивни а меките са идеалисти и те постоянно спорят, и не осъзнават че нито едните не могат да съществуват без другите. Няма да знаеш кои са острите хора ако не знаеш кои са меките. Това е защото живота не е нито остър нито мек, той е меко остър, нещата вървят ръка за ръка като: начало и край, мъж и жена и това е отговора на какво е философията. Например, аз съм философ и не бих спорил прекалено много, защото ако никои не иска да спори с мен, няма да знам какво мисля. Така че аз благодаря на тези които спорят с мен, защото те проявяват учтивостта да заемат различна гледна точка и по този начин разбирам къде стоя аз, и за това аз няма как да премахна тези хора. Вижте тази идея че вселената не е нищо освен някаква сила която си играе с нас, без дори да и е забавно. Тази теория за нашия свят е създадена от хора които искат да играят игра в която те са по висшите хора, това просто няма как да стане. Защото ако се съгласиш с тази идея ставаш отчужден, и враждебен към света. Той става като един капан, просто един механизъм в който горкия ти си се хванал. И сега трябва да се примиряваш с това че си сложен в някакво разпадащо се тяло което получава рак, и тези механици доктори се мъчат да ти помогнат и накрая няма да успеят и просто ще се разпаднеш. Ако мислиш така то няма да има значение дали ще се самоубиеш. Освен ако не си кажеш, може би наистина има вечно страдание. Или започнеш да мислиш как няма да има кои да подкрепя твоите деца. Но ако продължиш да живееш с тази нагласа към живота ще научиш и своите деца така, и те ще продължат подкрепяйки техните деца без наслада и ще ги е страх от самоубийство и така ще живеят и техните деца и всички ще научат само този урок.